Постинг
13.06.2011 19:31 -
За хората
Бездомното дете край огъня се сгуши
протегна зачервените,премръзнали ръце,
размърда пръстчета извън пробитите ботуши
и с поглед ми поиска хляб- поне едно парче.
Нахраних бедното дете с най-вкусните неща, облякох го със чисти, топли дрешки останах сгушена до него през нощта..., дано прости на всички хора глупавите грешки.
Блаженството протегна своята ръка и малкото дете в Страната на съня отведе, и в тъмнината аз останах пак сама, за да премислям всичките падения-победи...
Нощта изпълва ме със мрачни мисли, духът ми броди из чуждите души, целящ единствено да ги пречисти, да сътвори, да съгради, но не и да руши.
Навън отново слънцето изгрява, живота с пълна сила пак ще закипи усмивка смугла на лицата ще узрява, за да прикрие всички болки и лъжи.
Ще се събуди и детето с усмивка ведра, навярно стоплила съм нежното сърце..., дано повярва, че на всеки е душата щедра, дано повярва...Аз дали го вярвам? -НЕ!!!
Катерина Илиева
Нахраних бедното дете с най-вкусните неща, облякох го със чисти, топли дрешки останах сгушена до него през нощта..., дано прости на всички хора глупавите грешки.
Блаженството протегна своята ръка и малкото дете в Страната на съня отведе, и в тъмнината аз останах пак сама, за да премислям всичките падения-победи...
Нощта изпълва ме със мрачни мисли, духът ми броди из чуждите души, целящ единствено да ги пречисти, да сътвори, да съгради, но не и да руши.
Навън отново слънцето изгрява, живота с пълна сила пак ще закипи усмивка смугла на лицата ще узрява, за да прикрие всички болки и лъжи.
Ще се събуди и детето с усмивка ведра, навярно стоплила съм нежното сърце..., дано повярва, че на всеки е душата щедра, дано повярва...Аз дали го вярвам? -НЕ!!!
Катерина Илиева
